Постинг
11.08.2011 16:54 -
МОДУС ВИВЕНДИ
Автор: ninevia43
Категория: Поезия
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2011 17:01
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 12.08.2011 17:01
Годините и дните ми се гонят
на часовника по циферблата вехт.
Скитам със дъжда и сякаш притежавам
градове и птици още
от Стария завет .
Вървя като кварталния
щастлив, ухилен идиот-
и мисля, че светът голям-
това съм аз,
че Господ ми е дал нотариален акт
за гледчерите северни,
на юга целия атлас.
Мои са моретата,
пустините
и островите,
по които искам географски паралели.
Имунитетно скитам,
гоня се с мечтите
и се удрям често в очите на предела.
Когато се изгубвам
в звездолики бездни,
до вулкан,
изригващ в огнено стакато,
мражите когато прекосявам сам сама-
в Галактиката си изхвърлям истински
тъгата.
Пътят е изплетен от лъжи извечни,
но на кръстопътя
често блясва миг от истина.
По залез винаги заспиват цветовете,
а утре ще осъмнат пак на първа писта.
И облак оплоден
пътува към съня си , вятър бос следите му мете с години . Небето ми постила звездната си кърпа
и очите ми умират
в дланите му сини...
Няма коментари
